Аспержите са едни от най-вкусните, полезни и скъпи зеленчуци.
Отглеждали са се още преди 2000 години по земите на Средиземноморието.
Почитател на зеленчука бил и римският император Август, който обожавал аромата и чудесния вкус на зелените "свещички".
Първите стръкове на аспержите, които могат да са
бели, зелени, виолетови
или розово-зеленикави, са наситени с витамини, минерали и целулоза. Младите нежни издънки могат да се консумират сурови или бързо на се приготвят на пара, във вода, на печка или на скара. Аспержите са едни от най-ранните зеленчуци на новия сезон - събирането на реколтата на младите стръкове започва още през април и май.
Въпреки че "свещичките" са почитани предимно заради вкусовите им качества, не могат да бъдат пренебрегнати и лечебните им свойства. Аспержите са богати на витамините А, К, С, Е и В, както и на минерали и химични елементи като калций, фосфор, калий, натрий и желязо. Зеленчукът често е наричан "патрул" на бъбреците. Съдържащите се в него калий и аспарагин регулират бъбречната дейност. Аспержите оказват благотворно влияние и върху функциите на черния и белите дробове. Заради ниското си енергийно съдържание те са подходящи за диети - 100 грама аспержи съдържат само 13 ккал. Най-много се ценят белите аспержи, но на все по-голям успех се радват и зелените, чийто аромат е малко по-слаб.
Белите аспержи
никога не "виждат" слънчевите лъчи. Над гнездата, в които са засети, се оформят купчинки пръст, за да се забави тяхното показване над земята.
Едва пробила обаче, аспержата се бере незабавно, и то задължително преди изгрев слънце. Така зеленчукът остава бял на цвят, със седефен оттенък. А колкото по-бели и дебели са, толкова са по-скъпи. Белите аспержи се култивират и консумират най-вече в Германия.
Виолетовите
аспержи растат в нещо като траншеи, но преди да бъдат обрани, се оставят за кратко време на слънчева светлина, която активизира червено-виолетовото вещество антоцианин.
Зелените аспержи дължат зеления цвят и аромата си на хлорофила. Те се отглеждат върху равни терени и растат над земята. Характеризират се с тънките си и дълги стебла. Този вид зеленчук е предпочитан във Франция и Италия.
Друга разновидност на аспержите са дивите. Ще ги познаете по това, че са зелени, дребни и много тънки.
Типичен и неповторим вкус на аспержите придават аминокиселината аспарагин, етеричните масла и над 100 други ароматни вещества.
Цената
на този зеленчук е висока, защото богата реколта се получава едва на третата година след засаждането и се берат само два месеца през годината.
Когато купувате аспержи, трябва да знаете, че дебелината на стръковете няма отношение към тяхната крехкост. На "нежността" на стръковете влияе единствено "възрастта" и свежестта им. Затова, купувайки аспержи, вземете стръкове с равен цвят и малки плътни връхчета. "Свещичките" не трябва да са увехнали, а местата на срезовете сухи.
Купеният зеленчук е най-добре да се
консумира веднага
защото престояването влошава вкусовите му качества.
Ако все пак ви се налага да ги съхранявате по-дълго, отнасяйте се към тях като с живи цветя - подрежете ги и ги сложете в чаша с вода. Водата трябва да покрива основата на стръковете на няколко сантиметра. Чашата се покрива с фолио и се съхранява в хладилника. По този начин можете да запазите аспержите за седмица.
На пазара аспержите се продават в три категории. "Екстра" качество са най-хубавите и дебели аспержи с диаметър минимум 12 мм, прави, с твърди затворени главички. Първо качество разрешава леко изкривени стъбла с диаметър не по-малък от 10 мм и със затворени главички. При белите аспержи е допустимо да има леко оцветяване на главичките и стъблата. Второ качество се определят аспержите с по-силно изкривени и "вдървени" стъбла, с леко отворени главички.
Начупените аспержи
и от трите качества могат да бъдат използвани за супи и сосове и се предлагат на ниски цени.
Преди приготвяне трябва да се отреже твърдата основа на стеблото. Някои ги почистват с нож за белене подобно на картофите. Беленето на аспержите е специфична работа. Най-напред се измиват добре. Долният край на стъблото се отрязва. Ако е "вдървено" (лошо качество, продължително съхранение, удължен период на растеж поради лошо време), трябва да се отреже доста по-високо. При беленето трябва да се внимава да не останат части от обвивката, за да не бъде нарушен вкусът на ястието. Стъблото се бели отгоре надолу с малък много остър нож или с белачка.
Отрязаните краища могат да се запазят
във фризера
и впоследствие да се използват за приготвяне на супа. Консервираните аспержи значително губят от хранителната си ценност и от изумителния си вкус. В случай на крайна необходимост можете да ги замразите.
За целта измитите и почистени стръкове се заливат с гореща вода за 3 минути, след което веднага се прехвърлят в студена за 5 минути, за да се прекрати процесът на термообработка. Излейте водата, опаковайте стръковете в пликове за замразяване, "извадете" от тях въздуха и сложете във фризера. Така издържат 6-7 месеца.

Варят се с щипка захар
Готвенето на аспержите не изисква специални готварски умения, но трябва да се спазват някои правила. Водата, в която ще се варят, трябва да се посоли и в нея да се добави голяма щипка захар и чаена лъжичка масло.
Аспержите се поставят, когато водата заври. Дебелите стъбла се приготвят при затворен капак на тих огън за около 25 минути, тънките - за 15 минути. За удобство могат да бъдат свързани на порции с кухненски конци, преди да се сложат във водата.
Подходящи за варенето на аспержи са специалните тесни високи тенджери, но не по-лошо могат да се приготвят и в широки ниски съдове. Водата трябва да достига до средата на изправените стъбла. Дебелата част се вари във водата, по-тънката - на парата.
Вкусната ароматна вода, в която са варени аспержите, съдържа витамини и минерални вещества и затова можете да я изпиете като сок или да я използвате за супа.
Аспержите се поднасят с масло или поляти със сос винегрет, със сосове на основата на яйца (холандски сос), сметана.
В Германия белите аспержи се предпочитат натюр с разтопено масло, пресни картофи и шунка.

В градината

Аспержата е многогодишно зеленчуково растение от семейство Луковични, което не е трудно да бъде отгледано в градината.
В същото време за успешното отглеждане на този зеленчук ще ви е необходимо доста голямо място. За посаждането трябва да се избере спокойно и слънчево място.
Аспержата може да живее в градината до 20-25 г., като при това не се нуждае от пресаждане. Растенията, достигнали пика на плодовитост, носят около 9-12 стръка на сезон. Необходимостта от голяма площ и ръчно събиране, скромният добив и кратките срокове на съхранение обясняват високите цени на аспержите в сравнение с другите зеленчуци. Аспержата се отглежда
главно чрез разсад
Семената се засяват към края на април на открити лехи редово на 25-30 см ред от ред. Те никнат бавно (от 2 до 6 седмици) и затова е необходимо да се осигури оптимален воден режим чрез редовни поливки. След като растенията достигнат 7-10 см височина, те се пресаждат в редовете на разстояние 8-10 см едно от друго. До есента успяват да развият хубаво коренище с 3-4 разклонения. През октомври стъблата се изрязват на 2-3 см над повърхността, лехата се почиства и прекопава и в това състояние разсадът презимува до пролетта. Най-добри резултати се получават при засаждането на едногодишен разсад. При междуредови разстояния 100-130 см и 40-50 см в редовете за декар ще бъдат необходими около 1300-2500 растения.